22.04.2025 г., 15:14

В ръцете на баба ми

414 0 0

 

Баба ми седеше в тъмнината над мен,
нежните ѝ ръце галеха малката ми глава,
пръстите ѝ събираха крехката ми коса —
и с грижа изплитаха две плитки.

 

Устните ѝ, меки като прошепната песен,
танцуваха в тишината на нощен концерт,
докато шепнеше благословии —
за здраве, за късмет,
против зли очи,
срещу кухите маски, които хората носят.

 

Тя не знаеше…
че тъканта на душата ми вече е уморена.
Конците се заплитаха и разплитаха —
но никога не ставаха едно.
Забравили ли бяха как?

 

Защо, в тази тиха, тежка нощ,
повиках образа ти —
толкова ярък, толкова силен —
като сянка, като горски дух,
който никой не може да задържи,
никой не може да притежава?

 

Аз съм направена от спомени —
от напукани ръце,
сухи ръце,
ръцете на всички поколения преди мен.

 

И нашата болка — моята болка —
е нишка, здраво усукана
около сърцето ми,
преплетена през стомаха и червата ми,
привива ме от болка,
която няма край.

 

Сега седя сама,
сред разпилените нишки на духа,
опитвам се да ги върна там, където им е мястото.
Но всяка частица от мен се е изпарила —
изгубена в жегата на юлското слънце.

 

Аз съм част от сиво-син пъзел,
без начало
и без край.

Сама съм тук,
и все пак усещам вятъра,
чувам гласа на бухала —
който пее за мен,
за теб,
за всички нас.

 

Те тъкат гоблена на миналото ни,
където дните се преплитат,
разделят се,
и пак се събират в нощта.

Няма да забравя как беше някога —
как заедно
бяхме нишката, която държеше всичко.
Но когато се разплетохме,
всичко се срина.

 

Сега, изгубена в тъмнината,
търся нови нишки,
нови пътища към светлината.
Ще ги намеря — обещавам.
Ще се претъка отново
със сила,
с нежност,
с любов — достатъчно мека, за да лекува,

 достатъчно силна, за да ме понесе.

 

Но може би…
може би трябва да забравя за малко —
за да се излекувам,
да се претъка,
да стана отново цяла.

 

Сега лежа сама в малкото си легло,
под одеяло, изтъкано от поколения —
нишки, които говорят в тишината,
разказват истории
като мъдър стар бухал,
показващ ми пътя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...