22 апр. 2025 г., 15:14

В ръцете на баба ми

415 0 0

 

Баба ми седеше в тъмнината над мен,
нежните ѝ ръце галеха малката ми глава,
пръстите ѝ събираха крехката ми коса —
и с грижа изплитаха две плитки.

 

Устните ѝ, меки като прошепната песен,
танцуваха в тишината на нощен концерт,
докато шепнеше благословии —
за здраве, за късмет,
против зли очи,
срещу кухите маски, които хората носят.

 

Тя не знаеше…
че тъканта на душата ми вече е уморена.
Конците се заплитаха и разплитаха —
но никога не ставаха едно.
Забравили ли бяха как?

 

Защо, в тази тиха, тежка нощ,
повиках образа ти —
толкова ярък, толкова силен —
като сянка, като горски дух,
който никой не може да задържи,
никой не може да притежава?

 

Аз съм направена от спомени —
от напукани ръце,
сухи ръце,
ръцете на всички поколения преди мен.

 

И нашата болка — моята болка —
е нишка, здраво усукана
около сърцето ми,
преплетена през стомаха и червата ми,
привива ме от болка,
която няма край.

 

Сега седя сама,
сред разпилените нишки на духа,
опитвам се да ги върна там, където им е мястото.
Но всяка частица от мен се е изпарила —
изгубена в жегата на юлското слънце.

 

Аз съм част от сиво-син пъзел,
без начало
и без край.

Сама съм тук,
и все пак усещам вятъра,
чувам гласа на бухала —
който пее за мен,
за теб,
за всички нас.

 

Те тъкат гоблена на миналото ни,
където дните се преплитат,
разделят се,
и пак се събират в нощта.

Няма да забравя как беше някога —
как заедно
бяхме нишката, която държеше всичко.
Но когато се разплетохме,
всичко се срина.

 

Сега, изгубена в тъмнината,
търся нови нишки,
нови пътища към светлината.
Ще ги намеря — обещавам.
Ще се претъка отново
със сила,
с нежност,
с любов — достатъчно мека, за да лекува,

 достатъчно силна, за да ме понесе.

 

Но може би…
може би трябва да забравя за малко —
за да се излекувам,
да се претъка,
да стана отново цяла.

 

Сега лежа сама в малкото си легло,
под одеяло, изтъкано от поколения —
нишки, които говорят в тишината,
разказват истории
като мъдър стар бухал,
показващ ми пътя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...