В ръцете ти листенце алено съм
В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено
мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси
от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено
ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси
ще паднат по раменете ми. Тъмни. Ще ме видиш
до теб. Беззащитна. И не извивки, а нежна песен
ще покоси краката ти. В миг олюлян ще се чудиш
„Красива си!„ ти ли прошепна без думи, но ясен.
А гърдите ти... Ще ме искат ли... Искат. И неприкрита
страст ще пръсне въздишки. От устните ти молещи
над мен. И ще се впия в тях. Плахо. В капчици обвита
от допира ти. Ще блесна. Листенце крехко в парещи
ръце. Ще се изгубя. Някъде. Рееща се. И ще чувствам
само тялото ти. Огромен. Плашещ ураган. Но в ухания
на влюбен мъж завихрил ме. Да спра. Да не отлитам
при всеки нов полъх. Омаяна пак. От ефира. Синия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
