В ръцете ти листенце алено съм
В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено
мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси
от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено
ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси
ще паднат по раменете ми. Тъмни. Ще ме видиш
до теб. Беззащитна. И не извивки, а нежна песен
ще покоси краката ти. В миг олюлян ще се чудиш
„Красива си!„ ти ли прошепна без думи, но ясен.
А гърдите ти... Ще ме искат ли... Искат. И неприкрита
страст ще пръсне въздишки. От устните ти молещи
над мен. И ще се впия в тях. Плахо. В капчици обвита
от допира ти. Ще блесна. Листенце крехко в парещи
ръце. Ще се изгубя. Някъде. Рееща се. И ще чувствам
само тялото ти. Огромен. Плашещ ураган. Но в ухания
на влюбен мъж завихрил ме. Да спра. Да не отлитам
при всеки нов полъх. Омаяна пак. От ефира. Синия.
© Светла Асенова All rights reserved.
