5.08.2023 г., 9:08 ч.  

В самото крайче на Всемира 

  Поезия » Философска
291 4 6

Ще дойде ден, ще дойде смутно време,

словата търся, да те утеша.

Архангел Михаил когато вземе

и моята, тъй грешната душа,

тя ще е луда, от любов грешила,
не ще познава алчността, лъстта,
но ще я влачи някак си насила.
Не са за мене райските места.

Там ще умра! А, вече съм умряла?
И там е пренаселено – тълпи.
Сред херувими, краища, начала,
кой, Господи, това да изтърпи?

От разни песнопения сладнящи,
ще се побърка бедната съвсем
и стихове до безоткат ще дращи,
ще им разбуни мирния Едем.

И тъй ще ме оставят те на мира,
от мене ад и рай ще се спаси...
А ти в самото крайче на Всемира,
по звездните трохички ме търси...

 

---------------------------------------------------

https://youtu.be/pGrLf_2ln3c

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??