В самото крайче на Всемира
Ще дойде ден, ще дойде смутно време,
словата търся, да те утеша.
Архангел Михаил когато вземе
и моята, тъй грешната душа,
тя ще е луда, от любов грешила,
не ще познава алчността, лъстта,
но ще я влачи някак си насила.
Не са за мене райските места.
Там ще умра! А, вече съм умряла?
И там е пренаселено – тълпи.
Сред херувими, краища, начала,
кой, Господи, това да изтърпи?
От разни песнопения сладнящи,
ще се побърка бедната съвсем
и стихове до безоткат ще дращи,
ще им разбуни мирния Едем.
И тъй ще ме оставят те на мира,
от мене ад и рай ще се спаси...
А ти в самото крайче на Всемира,
по звездните трохички ме търси...
---------------------------------------------------
https://youtu.be/pGrLf_2ln3c
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
