***(в себе си заглъхнах)
След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля
със съскане се впиваше във кожата -
коприната изгаряше - без вопъл
и без пламък се топях във восъка ú...
и стекох се до бяло
нажежена
на дъното на себе си се скрих
когато тръгна си в очите ми
искрите
разпиляха се почупени под твоите стъпки
по устните напукани
от НЕлюбов прекършени
избиха капки мътни думи
неказани и неизплакани
и в тях кънтях
и в тях заглъхнах
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
