Бях пролетна – и черно прегоряла
като стърнище житно в лятна жар,
и сива като угар прекипяла,
и пъстра – като в есенен пожар.
Бях всякаква – каквото беше, беше.
Сега река съм тиха с хладна длан.
Отгребвам с нея образ на череша
и късен плод, в небето разпилян.
© Венета Всички права запазени