В шестък
В шестък
не ме заплашвай
знам че ще умра
нали в това е всъщност
тържеството на живота
в добро и зло
какво къде кога с кого
въпросът винаги е
как
в сърцето си те нося
бръмчи си там
и не пречи
хапни си
още малко
любопитен смисъл
дължа ли ти
дължиш ли ми
не ме оплитай
в странната си мисъл
отдавна
в халваджийския
тефтер те пиша
кафе да имаш
хлябът да е без пипер
и да въздиша
над снега коминът
не знаех
че обичаш
мармалад във шестък
гарниран с яростни нападки
преровил си
потайностите на света
и всички дами
казваш
днес сме патки
я дай да видя
колко гняв
в страхливия ти монолог
се крие
о, имаш сякаш
още мъничко кураж
спокойно
аз ще го изпия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
