В шестък
В шестък
не ме заплашвай
знам че ще умра
нали в това е всъщност
тържеството на живота
в добро и зло
какво къде кога с кого
въпросът винаги е
как
в сърцето си те нося
бръмчи си там
и не пречи
хапни си
още малко
любопитен смисъл
дължа ли ти
дължиш ли ми
не ме оплитай
в странната си мисъл
отдавна
в халваджийския
тефтер те пиша
кафе да имаш
хлябът да е без пипер
и да въздиша
над снега коминът
не знаех
че обичаш
мармалад във шестък
гарниран с яростни нападки
преровил си
потайностите на света
и всички дами
казваш
днес сме патки
я дай да видя
колко гняв
в страхливия ти монолог
се крие
о, имаш сякаш
още мъничко кураж
спокойно
аз ще го изпия
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
