В синевата на съня
Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ,
животът свива ми последната цигара.
През струйката тютюнев дим пристигаш
от най-далечната, но толкоз скъпа гара.
Клепачите не смеят да потрепнат.
В съня предчувстват бъдеще, че няма.
Отворят ли се, върху тях ще лепнат
снежинките-съмнения, че си измама.
И моят двойник, вместо мен живеещ
(в оазиса на безконечен миг затворен),
не може никога да се превърне във идея,
преражда ме безкрай от спомен в спомен.
Но в синевата на съня духът не стихва,
лети нагоре да те види отвисоко
като прашинката, която се усмихва
на слънчевия лъч, попаднал косо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
