В синевата на съня
Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ,
животът свива ми последната цигара.
През струйката тютюнев дим пристигаш
от най-далечната, но толкоз скъпа гара.
Клепачите не смеят да потрепнат.
В съня предчувстват бъдеще, че няма.
Отворят ли се, върху тях ще лепнат
снежинките-съмнения, че си измама.
И моят двойник, вместо мен живеещ
(в оазиса на безконечен миг затворен),
не може никога да се превърне във идея,
преражда ме безкрай от спомен в спомен.
Но в синевата на съня духът не стихва,
лети нагоре да те види отвисоко
като прашинката, която се усмихва
на слънчевия лъч, попаднал косо.
© Младен Мисана All rights reserved.
