Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ,
животът свива ми последната цигара.
През струйката тютюнев дим пристигаш
от най-далечната, но толкоз скъпа гара.
Клепачите не смеят да потрепнат.
В съня предчувстват бъдеще, че няма.
Отворят ли се, върху тях ще лепнат
снежинките-съмнения, че си измама. ...