pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16808
29.07.2019 г., 0:27 ч.  

Цикламена приказка 

  Поезия » Друга
759 3 24

Полето със небесните циклами

и облаците с рокли лавандулови.

В очите на една човешка драма

небето и земята май са луди.

 

Извадила зад облака хрилете си,

луната ни се дави романтично.

Къде си, конче мидено, къде си

и кой ще те възседне с вик камшичен?

 

Ще дойдеш ли, спасителю? В юмруче

луната бързам от смъртта да скрия.

Но в приказката който я заключи,

дали пък няма пръв да я убие? 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
В синята песен на дриади
Niki_art (Николай Василев) Niki_art
Поезия » Друга
ИНТРО В ПОЕЗИЯТА
В очите ми заспиват хиляди пеперуди.
Лято е, а есента все ръми и ръми...
Предавам се в прегръдките на вятъра.
И булка съм, в ръцете на вятъра, в ...
  1009  9  22 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виновникът е Ники! Работата е творчество в дует! Прегръщам те!
  • Красива приказка, с привкус на обреченост. Вълнуваш, Марийче!
  • Просто пример, на съчетание на поезия с музика... Думите са излишни, но все пак - равнявайте се по стойностното: https://www.youtube.com/watch?v=YKQo60lYSVY&list=RDVGN7QlEXW7w&index=3 ; И ето един музикален поздрав за всички сърдитковци взели се на сериозно, тук: https://www.youtube.com/watch?v=_K4Tp-AcRp4&list=RDVGN7QlEXW7w&index=4
  • Хари, много мил коментар, благодаря ти!
  • Браво и поздрави за Цикламената приказка! Много трогателно и даващо теми за размисъл!
    Желая още много творчески вдъхновения!
  • Ангелче, вълшебно да ти е мила, с дъх на лятно сбъдване!
  • Всеки прочит ми е интересен, благодаря ти, Марианче!
  • Отговор на интро-поезията на Ники.
    Благодаря ти и от негово име, Георги!
  • Хубаво...
  • Дисекция на промълвена и неказана дума, на родена мисъл и на антиподната, предизвикваща аборт на скритото оттатък забраната.

    Без слънцето останали, луната
    дали готови сме да погребем?
  • Връщам се пак на този красив стих!
    Който съединява приказното, с елементи на бездуховното!
    Защото и земята, и небето са полудели-следователно няма симбиоза,
    няма ред, няма цикличност!
    А бездушие на сензитивно ниво, защото хората в днешно време,
    са се капсуловали и барикадирали, в собствените си страдания, без
    да виждат, извън слепотата си човешка!
    Както и е в творбата!
    Харесаха ми библейските препратки и олицетворението на луната!
    Харесаха ми и философските щрихи-в които се крие луната, от смъртта!
    Израз на полудялото време и безизразност!
    Хареса ми и от друга страна, аспект човешката драма!
    Драма, в която всичко изглежда изгубено, студено, пагубно, бедствено, апокалиптично!
    Което се вижда извън слоевете на творбата!
    Тази драма се засилва и със (съчетанието на битие-приказка човешка)!
    И ако луната се заключи, ще умре ли?
    Екзистенциален въпрос, в унисон с концепцията на полудялото време,
    обединяващите ниши на битие-приказка човешка!
  • Радвам се, че метафората те е впечатлила, Валя!
  • Извадила зад облака хрилете си,
    луната ни се дави романтично.
  • Хубаво, е да имаш мнение за себе си, "Григорий". Не си единствения прямолинеен "овен" на този свят с мисъл... Под рогата - както го каза "в реала и във виртуала". Дерзай - мъжки! Щом си се "назобил със свински пръжки!" (гаргара - )
  • Съжалявам, че под мое стихотворение се създаде такава взривна атмосфера!
    Но ти благодаря за защитата и проявеното кавалерство, Георги!
    Нека всички да сме живи и здрави, с по-голяма търпимост и човечност!
  • За теб, слабо, за мен, красиво! Субективност!
    А не ласкателство!
    Аз съм мъж и в реала, и във виртуала. Сгреша ли, поглеждам човека в очите, и си го признавам!
    И не лаская, не се подмазвам, и не лакействам.
    Принципи!
    И ще ти пожелая да си жив и здрав, за разлика от теб и твоите думи.
    Мария, извинявай за станалото. Но въпросът е принципен! Но каквото имах да кажа, го казах. Повече е излишно.
    Още веднъж, поздрави за нарисувания стих. Искрени!
  • Моля!
  • Момчета, не се палете излишно!
    Бостан, пиша от 50 години, половин век е достатъчен човек да разбере кога го ласкаят и кога хората пред него са искрени. Вярвам, че тези коментари са доброжелателни и в тях няма лоша нагласа.
    Приемам радушно и твоето мнение и ти благодаря за откровеността!
  • Умри! Но, няма да получиш! Слабо е. Обиждай се, колкото си щеш! Душата си не кривя.
  • Това го възприемам, като грозна обида!
    Бостан, искам извинение от теб тук!
    Тук! Под тази творба, не на лични!
    Чакам го!
  • Творете магия, момчета, и нека всеки го прави от широкия ръкав на своето вдъхновение!
    Ники, щастлива съм от това, че съм успяла да те изненадам! Откъснах няколко метафори от поляната на твоето стихотворение и аранжирах поетичния букет по мой вкус.
    Благодаря за вдъхновението!
  • Мария! Не вярвай на ласкатели. Предходното, което четох от тебе беше "Уау". А това е: "Зън, зън".
  • Каква изненада Мъри!
    Развълнува ме!
    Благодаря ти!
    На светлинни години от моето!
    Класа и поезия си!
    Благодаря ти!
  • Така. Още преди да видя вдъхновението, разбрах :=))
    Браво! Което си е красиво, си е красиво - но това е красота, създадена през призмата на твоето светоусещане, и както ти твориш своята магия, така и другите го правят. И всеки има правото да изразява себе си!
    Аплодисменти за тази прелест!
    Поздрави и за двамата тук от мен.
Предложения
: ??:??