30.04.2017 г., 23:33

В спор с ангелите

576 1 0

Поетът си повярва във перата
и като страници ги подреди.
Написа си "Писател" на вратата
и почна да твори.

 

Повярва си, че Бог го е орисал.
Четящите му шиеха криле,
каквито сам, той беше си изписал,
без капка, грехове!

 

Сам ги взе, сложи и размаха.
О, чудо! Като хелии полетя.
Достойни, двете му очи видяха,
в нозете му, света.

 

Смени си бързо майчиното име.
Наложи своят гняв.
Критиката? Просто я отмина!
Кому е нужен страх?

 

Не му пречете! Той лети нагоре,
поет лети с разперени крила.
Сърцето ми, със ангелите спори
и ражда се сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...