В среднощен шепот
В среднощен шепот, в мрак орисан
бленуван сън в тревите спи.
Единствен вятърът залисан
в косите на върби шуми.
В среднощна доба, в тайно време
се ражда не една мечта.
С криле на птица ще поеме
диханието топло на нощта.
Във бяла люлка – сърп надвиснал –
в безоблачно небе блести луна.
Среброто ù над хълмите се плисва
в тайнствена и плаха светлина.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
