В среднощен шепот, в мрак орисан
бленуван сън в тревите спи.
Единствен вятърът залисан
в косите на върби шуми.
В среднощна доба, в тайно време
се ражда не една мечта.
С криле на птица ще поеме
диханието топло на нощта.
Във бяла люлка – сърп надвиснал –
в безоблачно небе блести луна.
Среброто ù над хълмите се плисва
в тайнствена и плаха светлина.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
