29.09.2023 г., 21:03

В стария град

370 0 0

 

     В стария град

 

В любимия, стария град

небето е същото синьо.

В любимия, стария град

реката говори ми мило.

 

И ето я пак есента,

със багри целува земята.

И ето я пак есента,

докосвам с ръце красотата.

 

Всред чудния жълт листопад

притихва във мене сърцето.

Всред чудния жълт литопад

живее във мене детето.

 

В любимия, стария град

аз чакам тук стъпките твои.

В любимия, стария град

пак всички мечти ще са мои.

          Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...