В стаята със спуснати завеси...
С падането на нощта се появявам
в стаята със спуснати завеси.
В твойте мисли оживявам…
да ме имаш там е лесно.
В мрака на нощта танцувам
като фея, вещица, жена.
В мечтите ти гостувам
чак до края на нощта.
Ала щом луната избледнее
и звездите се стопят,
щом и слънцето изгрее,
щом светулките заспят,
моят танц в миг ще секне,
ще изчезна с нощта…
И в стаята със спуснати завеси
ще остане само тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
