Oct 13, 2010, 9:45 PM

В стаята със спуснати завеси...

  Poetry
587 0 4

С падането на нощта се появявам

в стаята със спуснати завеси.

В твойте мисли оживявам…

да ме имаш там е лесно.

В мрака на нощта танцувам

като фея, вещица, жена.

В мечтите ти гостувам

чак до края на нощта.

Ала щом луната избледнее

и звездите се стопят,

щом и слънцето изгрее,

щом светулките заспят,

моят танц в миг ще секне,

ще изчезна с нощта…

И в стаята със спуснати завеси

ще остане само тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...