koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5.01.2018 г., 21:49 ч.

В стих да изпреда 

  Поезия » Философска
288 0 4

Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.

Усмивката остава – очите ми скърбят.

Краката ме забавят – мечтата ми лети.

Годините препускат с напукани пети.

Душата ми угасва – сърцето ми гори.

Кошмарите от снощи съзнавам призори.

 

На рамото ми ляга далечната луна –

единствена утеха за минала вина.

Невидими огради прескачам с мойто Аз.

По лъчове небесни препускам със Пегас.

В земята аз оставям невидима следа

и мъча се живота в стих да изпреда.

----------------------

От стихосбирката "Думи от душата, стих от сърцето" - 2003

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??