koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Jan 5, 2018, 9:49 PM

В стих да изпреда 

  Poetry » Phylosophy
252 0 5

Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.

Усмивката остава – очите ми скърбят.

Краката ме забавят – мечтата ми лети.

Годините препускат с напукани пети.

Душата ми угасва – сърцето ми гори.

Кошмарите от снощи съзнавам призори.

 

На рамото ми ляга далечната луна –

единствена утеха за минала вина.

Невидими огради прескачам с мойто Аз.

По лъчове небесни препускам със Пегас.

В земята аз оставям невидима следа

и мъча се живота в стих да изпреда.

----------------------

От стихосбирката "Думи от душата, стих от сърцето" - 2003

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??