В стих да изпреда
Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.
Усмивката остава – очите ми скърбят.
Краката ме забавят – мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва – сърцето ми гори.
Кошмарите от снощи съзнавам призори.
На рамото ми ляга далечната луна –
единствена утеха за минала вина.
Невидими огради прескачам с мойто Аз.
По лъчове небесни препускам със Пегас.
В земята аз оставям невидима следа
и мъча се живота в стих да изпреда.
----------------------
От стихосбирката "Думи от душата, стих от сърцето" - 2003
© Никола Апостолов All rights reserved.
