Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна,
отблясък от далечен сън...
и няма никого навън,
земята като смърт е хладна.
Умира есента и зима
зъбато ръфа с гладна паст
сърцето ми на нелюбима,
а в него – само ти и аз...
Духът ми скита надалече,
че ти си целият ми свят,
напук на ледената вечер,
в стих влюбен ириси цъфтят...
https://youtu.be/kGU_-fnSQI8?si=E7PQwKV9DDq42NGA
© Надежда Ангелова Всички права запазени