23.11.2024 г., 20:02 ч.

В стих влюбен ириси цъфтят 

  Поезия » Любовна
109 3 3

Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна,
отблясък от далечен сън...
и няма никого навън,
земята като смърт е хладна.
Умира есента и зима
зъбато ръфа с гладна паст
сърцето ми на нелюбима,
а в него – само ти и аз...
Духът ми скита надалече,
че ти си целият ми свят,
напук на ледената вечер,
в стих влюбен ириси цъфтят...

 

 

https://youtu.be/kGU_-fnSQI8?si=E7PQwKV9DDq42NGA

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, зациклянето в миналото и озлоблението са за слабаците. Пепс, непоправима съм, знам.
  • Любовта понякога остава сама, но това не значи, че носталгията спи през зимата, нали?Любовта е петият сезон,въпреки останалите сезони и живее в тяхно име!
    Макар че зимата е студена,е за предпочитане пред паметта на озлоблението.
    Група "Чикаго" ми е една от любимите американски банди още от края на 60-те години на миналия век,поради което:БЛАГОДАРЯ!
    Поздравления,Надежда!🙏
  • Така си си родена:
    неспокойна и буйна душа,
    В стихове побрала цяла вселена,
    В думи всяко чувство облякла,
    Със звездите звезда,
    с вятъра ураганна стихия,
    В преспи снежни зарила тъга,
    Волно танцуваща под дъжда!

    ♥️🌸
Предложения
: ??:??