23.11.2024 г., 20:02

В стих влюбен ириси цъфтят

474 3 3

Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна,
отблясък от далечен сън...
и няма никого навън,
земята като смърт е хладна.
Умира есента и зима
зъбато ръфа с гладна паст
сърцето ми на нелюбима,
а в него – само ти и аз...
Духът ми скита надалече,
че ти си целият ми свят,
напук на ледената вечер,
в стих влюбен ириси цъфтят...

 

 

https://youtu.be/kGU_-fnSQI8?si=E7PQwKV9DDq42NGA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо, зациклянето в миналото и озлоблението са за слабаците. Пепс, непоправима съм, знам.
  • Любовта понякога остава сама, но това не значи, че носталгията спи през зимата, нали?Любовта е петият сезон,въпреки останалите сезони и живее в тяхно име!
    Макар че зимата е студена,е за предпочитане пред паметта на озлоблението.
    Група "Чикаго" ми е една от любимите американски банди още от края на 60-те години на миналия век,поради което:БЛАГОДАРЯ!
    Поздравления,Надежда!🙏
  • Така си си родена:
    неспокойна и буйна душа,
    В стихове побрала цяла вселена,
    В думи всяко чувство облякла,
    Със звездите звезда,
    с вятъра ураганна стихия,
    В преспи снежни зарила тъга,
    Волно танцуваща под дъжда!

    ♥️🌸

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...