23 нояб. 2024 г., 20:02

В стих влюбен ириси цъфтят

Поэзия » Любовная

483 3 3

Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна,
отблясък от далечен сън...
и няма никого навън,
земята като смърт е хладна.
Умира есента и зима
зъбато ръфа с гладна паст
сърцето ми на нелюбима,
а в него – само ти и аз...
Духът ми скита надалече,
че ти си целият ми свят,
напук на ледената вечер,
в стих влюбен ириси цъфтят...

https://youtu.be/kGU_-fnSQI8?si=E7PQwKV9DDq42NGA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Стойчо, зациклянето в миналото и озлоблението са за слабаците. Пепс, непоправима съм, знам.

2024-11-23T23:36:55+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Любовта понякога остава сама, но това не значи, че носталгията спи през зимата, нали?Любовта е петият сезон,въпреки останалите сезони и живее в тяхно име!
Макар че зимата е студена,е за предпочитане пред паметта на озлоблението.
Група "Чикаго" ми е една от любимите американски банди още от края на 60-те години на миналия век,поради което:БЛАГОДАРЯ!
Поздравления,Надежда!🙏

2024-11-23T20:48:37+02:00
palenka (П Антонова)

Така си си родена:
неспокойна и буйна душа,
В стихове побрала цяла вселена,
В думи всяко чувство облякла,
Със звездите звезда,
с вятъра ураганна стихия,
В преспи снежни зарила тъга,
Волно танцуваща под дъжда!

♥️🌸

2024-11-23T20:34:41+02:00