В страха живееш
Лъжа си ти, заблуда,
макар красива пеперуда,
но отровна
и коварна!
Очи ти правиш мили,
играеш роли сто и две,
но който може,той ще види
зад маските и истинското ти лице!
Обидено и огорчено,
сбръчкано от страх и гняв,
зловещо зачервено,
с белези на изкушения и грях!
Сърцето ти пробито плаче
за внимание, любов,
като ги получиш ти обаче
до кръв да хапеш си готова!
Казваш рани имаш,
в тях не трябва да се бърка!
Хубавото лесно взимаш,
когато пеперуда в коремчето ти пърха.
Ала когато страховете ти говорят - бягаш!
Криеш се зад маските уплашена,
с мъже различни лягаш,
закопняла споделеност!
Но гониш всички,
зради гнева си!
Бягат, мъжете ти попарени
от страховете ти изгаряни!
И живееш все сама,
със себе си! Търсиш любовта,
за малко радваш своята душа,
но поредният си тръгва бягайки!
Така живееш във страха,
търсиш все онзи, идеалният,
който ще ти събуди любовта,
но гониш всички, защото не обичаш себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
