В странство
Не пейте ми песни омайни,
другари мои по съдба...
Песни за райски градини,
за богат живот и за свобода.
Додеяло ми е от легенди
за чужди кралства и чудеса.
И за фалшива любезност -
колко съм “Добре дошла”.
Далечното е винаги по-сладко,
ще ми речете, уж на шега.
Но колко далечно може да бъде
родно огнище и родна земя?
Луда съм сигурно, щом сънувам
планинският въздух у дома
и чудодейното биле, що расне
в зеленооката млада трева.
Дръзка съм и не ме съдете,
ако мечтаете живот по света.
Чужбина майка лесно не става,
тя има си свои обИчни деца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени