В странство
Не пейте ми песни омайни,
другари мои по съдба...
Песни за райски градини,
за богат живот и за свобода.
Додеяло ми е от легенди
за чужди кралства и чудеса.
И за фалшива любезност -
колко съм “Добре дошла”.
Далечното е винаги по-сладко,
ще ми речете, уж на шега.
Но колко далечно може да бъде
родно огнище и родна земя?
Луда съм сигурно, щом сънувам
планинският въздух у дома
и чудодейното биле, що расне
в зеленооката млада трева.
Дръзка съм и не ме съдете,
ако мечтаете живот по света.
Чужбина майка лесно не става,
тя има си свои обИчни деца!
© Мая Санд All rights reserved.
