В страшната нощ на деня
Ще мога ли,
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата?
Необяснимата тревога на кръвта?
Да не пиша
скръбни думи, редове, стихове –
онемял?
И как да заглуша
онова,
което ме покъртва
цял
и горестно зове?
Без него всичко е излишно.
Мъртво е.
Пред тебе коленича нощем,
Господи –
за прошка!
Иван Бързаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бързаков Всички права запазени
