”
До невъзможност трудна.
Обречена да Я подлагам на проверка.
Не с дни и часове,а със години и векове...
Аз съм осъдена да се съмнявам.
Да Я облъчвам с рентгени, з а да проникна в Нея .
Със мощни телескопи да Я търся като сестра на Гея.
Вселената,играейки си Я пося в духа ми.
Но щом покълна Я презря.
По-лошо е- защо да крия,забрани Я.
Обяви Я за нищожна като халосен патрон,а мен- за своеволен електрон.
Но все пак аз Го любя. Открито и потайно според случая. Невинно като звън на ручей.
Любов първична, сбираща галактики във купове.От Нея цветове цъфтят - ошиповени и без шипове.
Незначима в безкрайността по вечната пътека, но тъй значима в света създаден от човека.
Всеки миг Я раздавам и рисувам чрез Нея живота. Тя е смисъл и цел, завоювана кота.
Орисници в тънки ризи са ме орисали - всеки ден на невидими порти напразно да хлопам.
Да прося капчица свята Любов.
А Той от висок чардак за невъзможност да дава
знак, без думица да промълви.
Да се вглеждам, да Го търся, да се надявам... останах без очи. Обхождам гъсталака на вечността както по сцени броди Шекспирова драма.
Търся къде да се скрия, да Те забравя. Не зная тая Любов какво да Я правя, тъй че да не боли.
Боже, молитва поне ми кажи! Дай ми да ти я казвам с вяра безспирно, та дано духът ми се умири.
А ти не плачи, Боже, не плачи!
© Диана Кънева Всички права запазени