May 24, 2022, 9:50 AM

В свят „дуа” ” уна” Любов

  Poetry » Love
698 0 0

До невъзможност трудна.

Обречена да Я подлагам на проверка.

Не с дни и часове,а със години и векове...

Аз съм осъдена да се съмнявам.

Да Я облъчвам с рентгени, з а да проникна в Нея .

Със мощни телескопи да Я търся като сестра на Гея.

Вселената,играейки си Я пося в духа ми.

Но щом покълна Я презря.

По-лошо е- защо да крия,забрани Я.

Обяви Я за нищожна като халосен патрон,а мен- за своеволен електрон.

Но все пак аз Го любя. Открито и потайно според случая. Невинно като звън на ручей.

Любов първична, сбираща галактики във купове.От Нея  цветове  цъфтят - ошиповени и без шипове.

Незначима в безкрайността по вечната пътека, но тъй значима в  света създаден от човека.

Всеки миг Я раздавам и  рисувам чрез Нея живота. Тя е смисъл и цел, завоювана кота.

Орисници в тънки ризи  са ме орисали - всеки ден на невидими порти  напразно да хлопам.

Да прося  капчица  свята Любов.

А Той от висок чардак за невъзможност да  дава

 знак,  без думица да промълви.

 Да се вглеждам, да Го търся, да се надявам... останах без очи. Обхождам  гъсталака на вечността както по сцени броди Шекспирова драма.

Търся къде да се скрия, да Те забравя. Не зная  тая Любов какво да Я правя, тъй че  да не боли.

Боже, молитва поне ми кажи! Дай ми да ти я казвам с вяра безспирно, та дано духът ми се умири.

А ти не плачи, Боже, не плачи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....