В събота съм все така
http://www.youtube.com/watch?v=VIeYJdcEW7I
Тази вечер се прибирам пак сама.
Тананикам тъжно, докато крача.
А в очите пари, студ и самота
и едва се сдържам, за да не заплача,
че сега не му е време на дъжда -
толкова приличам на поледица.
Свети на витрината една елха,
глухо ми напомни. Идва Коледа!
И отново сложих старите крила,
за да ида там високо при Луната.
Да приседна тихо, в крайчеца едва,
да я питам: - Свикна ли със самотата?
Ще и кажа: - В събота съм все така.
Огледалото, когато ме погледне
във косите ми сребро и тъмнина,
а усмивката неще да се протегне.
Ще я помоля, да ме полюлее малко.
Да видя къщите под светлините на града.
как димът с комините се люби бавно,
а те въздишат леко и потъват в тъмнина.
А вятърът, ще чакам да изпрати облак,
за да ме милва и да потъна в здрача.
Там - горе ще оставя Самотата.
А после, ще се прибера на Коледа
и ще поплача...
19.12.2009
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
