Какво, по дяволите, става?

Потъвам в чуждата забрава.

Ще шепна тихо свойта мъка,

ще страдам с болката си тъпа.

***

Спи спокойно в сънища заровени,

от мисли и желания поробени!

Не чуваш ти дъжда проливен.

Да остана вече съм безсилен.

Капки тихо падат по земята

и откриват мисълта позната -

дали ще спре дъждът пороен?

Дали ще бъда сам спокоен?

***

Нощта нашепва в тишината

истина зловеща, непозната.

Прелитат звуци разгневени

в сърцата ни сломени.

В сън потъвам непробуден,

от хорските сърца пропъден.

Стоиш самотен и безмълвен

и вярваш, че си още буден...