В съня ми препускат
огнени кълба.
Небето стене в ужас.
Два гълъба болезнени
носят дъха на отминало време.
Пак чувам гласа!
Как искам да спре!
Да застине в лава страстта,
вятърът устни да опре,
да вледени горещите тела.
Да осъмна с празна глава.
Да не помня твоето име.
Да изтрия с лека ръка днес -
за да има утре!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени