... в сърце на птица, в шепичка слова...
Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен,
два кръста взела, пак ще полетя.
Вържете ме на стълба на срама.
Под онзи камък – хвърлен отдалече,
сърцето си оставям всяка вечер,
звезда за обич – моя и сама.
Аз – лудата, съм луда затова,
че вярвам в любовта си тиха, късна.
И в ада ви по-силна ще възкръсна,
в сърце на птица, в шепичка слова...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
