В сърцето на една стара грешница
В сърцето на една стара грешница
Във сърцето ми гнездо са свили спомени
за любови, музика, лета
през годините като листа отронени
върху пътя, водещ към смъртта.
И всяка бръчица е тайно издълбана
летопис на прежни часове,
на прага спрели със примамлива покана -
пиршество от нови грехове.
Прегръдки нечии сънуват още, зная,
миналото ми с горчив копнеж,
витае в нечия самотна, тиха стая,
призрак с моя лик, измамно свеж.
Ни за миг не сещам глухо съжаление,
че подобно скитница живях,
за душата си не моля днес спасение -
аз отдавна друг край си избрах.
На разкаяние не се надига вопъл,
по повеля собствена вървях,
за да се приютявам жадна в храма топъл
на съблазън, свобода и смях.
Печална, старостта от него ме прокуди,
прекърши танца на порока,
от сън недосънуван сякаш ме събуди,
страстта продаде като стока.
Ала кой ще ми отнеме изживяното?
Аз още в него съществувам.
И във всеки тон, изтръгнат от пианото,
предишен чувствен зов дочувам.
Всички сенки, отразени в огледалото,
добиват образи тъй зрими,
спират времето и връщат ме в началото
на нощи с трепетни любими.
Във сърцето ми гнездо са свили спомени
за любови, музика, лета
през годините като листа отронени
върху пътя, водещ към смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
