В сърцето на една стара грешница
В сърцето на една стара грешница
Във сърцето ми гнездо са свили спомени
за любови, музика, лета
през годините като листа отронени
върху пътя, водещ към смъртта.
И всяка бръчица е тайно издълбана
летопис на прежни часове,
на прага спрели със примамлива покана -
пиршество от нови грехове.
Прегръдки нечии сънуват още, зная,
миналото ми с горчив копнеж,
витае в нечия самотна, тиха стая,
призрак с моя лик, измамно свеж.
Ни за миг не сещам глухо съжаление,
че подобно скитница живях,
за душата си не моля днес спасение -
аз отдавна друг край си избрах.
На разкаяние не се надига вопъл,
по повеля собствена вървях,
за да се приютявам жадна в храма топъл
на съблазън, свобода и смях.
Печална, старостта от него ме прокуди,
прекърши танца на порока,
от сън недосънуван сякаш ме събуди,
страстта продаде като стока.
Ала кой ще ми отнеме изживяното?
Аз още в него съществувам.
И във всеки тон, изтръгнат от пианото,
предишен чувствен зов дочувам.
Всички сенки, отразени в огледалото,
добиват образи тъй зрими,
спират времето и връщат ме в началото
на нощи с трепетни любими.
Във сърцето ми гнездо са свили спомени
за любови, музика, лета
през годините като листа отронени
върху пътя, водещ към смъртта...
© Даниела All rights reserved.
