18.07.2009 г., 22:12

В сърцето на пулсиращия пръстен

1.2K 0 20

Такъв те срещнах - плах, свенлив, затворен,

на разума във рамката  заключен.

Бял лист без стих, едно дърво без корен,

поток, в църцорещ наобратно ручей.

 

От лудост сатанинска обладана,

със алчен взор реших да те изпия.

Отчаяно си  търсеше пощада

като свинче, попаднало в джамия.

 

Родена победителка съм, знаеш.

Целта ми много средства оправдава.

Game over. С мен на вързано играеш.

Залогът - аз и ти. Цепù! Раздавам.

 

Достатъчно. Валат си. На колèне!

В завеси кадифени ще те кръстя,

че всички рамки чупя без проблеми

в сърцето на пулсиращия пръстен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...