В сърцето се раждат вселените
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала,
в които таят се пасажи
от страсти и всяко начало
е само, единствено наше!
Откажи се да ми доказваш със формули,
че любовта е психичен синдром,
че няма сълзи в тези облаци,
в които намерили дом
са моите - моля те, спри!
Не ме учи как да слушам звездите
и щом, че не чуваш ги ти,
те мълчат - задръж си лъжите!
Щом не виждаш как звуци рисуват
и как в камък спи вечността,
как мъртвите живота сънуват
и самите сме сън във съня,
то какво да те слушам, теб, питам,
и защо са ми речи-отнемащи
тез крила, със които завивам
световете със мене отлитащи?
***
И отново съм в другото, там,
там където, където, където,
няма граници, няма ги, знам,
и създавам вселени... в сърцето...
06.09.2023.
___
Вдъхновено от стихотворението "Кралицата на есенната поезия" на Николай Василев (Niki_art).
Благодаря от сърце на Ничката за вдъхновението!
_____
https://otkrovenia.com/bg/stihove/kralicata-na-esennata-poeziya
_______
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
