В такава нощ

роден е сигурно светът.

В такава нощ, започнал е потопът.

Илюзията, че сме вечни, е лъжа!

Смрачава се и тъжна серенада

южнякът свири, пада вечерта.

Внезапно отеква тежка канонада,

всред грохота на мълнии излива се дъжда.

Под дебнещите облаци, светкавици

разсичат тъмнината на нощта.

Подгонен от стихията си, вятърът

вилнее с необятна бързина.

Но ето, дръпнаха се небесата

и бурята внезапно спря.

Между облаците страхливо взе да се прокрадва

месецът - оазис във нощта.

Животът пак успя да надделее...

(c) Mobby_Dick