Отново в мрак светът заспива уморен.
Заспиват грижите - сълзи отронени.
Отива си и този ден...
Отекват в тишината само спомени...
Стоя сама и чакам изгрева.
Дори и вятърът притихна.
В такава нощ съм никъде и ничия...
В такава нощ и ти ми липсваш...
© Таня Симеонова Всички права запазени