В тебе
В тебеРазбра ли, че погребах си зениците в очите ти? Дори не ги оплаках. Опари ли те мойта кръв изстрадала, прокле ли я? Косите си отрязах, а растяха от слъннцето, защото го обичаха, в душата ти е тъмно и страхувам се, че няма да пораснат. Сърцето ти е пусто и обречено, сълзи не стигат, за да го пречистят, усмивка на дете от спомен мъчи се, по малко да наднича. Видях те целият, по камъни се спъвах, да търся смисъл да поробя себе си, направих си олтар, а ти, проклетнико, погуби ме, докато бях във тебе.
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
