Разбра ли, че погребах си зениците в очите ти?
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха
от слъннцето, защото го обичаха,
в душата ти е тъмно и страхувам се,
че няма да пораснат.
Сърцето ти е пусто и обречено,
сълзи не стигат, за да го пречистят,
усмивка на дете от спомен мъчи се,
по малко да наднича. ...