В този свят
В пепел превърнах душата си.
Потънах в грях, изгубих и себе си!
Прегърнах земята, но косите ми
докосна единствено вятъра!
За болката няма време.
Годините минават и заличават
следите ми.
Гласът е глас от пустинята.
В този свят твоя съм за винаги!
Любовта тихо нашепва: - Ела!
Нощта разпалва страстта
и в огъня с теб ще изгоря!
Самотата навестява тишината.
И те търся, после те губя, любов!
Пътя ми показват звездите.
Единствено танцуват душите
в нощния полумрак.
И съм тук, по пясъка рисувам
и ме няма...
Сенките бавно доближават.
Ръцете си към тях протягам,
но после потъват в дълбочината.
Очите ми бавно поглъщат тайнствеността
и забравям каква съм била?
Ако някога в някой друг живот
съм те лъгала, то прости ми сега!
В пепел превърнах душата си.
По този път от камъни
взех пръст от тази земя
и отново ще се възроди любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
