Mar 30, 2014, 10:50 PM

В този свят

  Poetry » Love
543 0 0

В пепел превърнах душата си.

Потънах в грях, изгубих и себе си!

Прегърнах земята, но косите ми

докосна единствено вятъра!

За болката няма време.

Годините минават и заличават

следите ми.

Гласът е глас от пустинята.

В този свят твоя съм за винаги!

Любовта тихо нашепва: - Ела!

Нощта разпалва страстта

и в огъня с теб ще изгоря!

Самотата навестява тишината.

И те търся, после те губя, любов!

Пътя ми показват звездите.

Единствено танцуват душите

в нощния полумрак.

И съм тук, по пясъка рисувам

и ме няма...

Сенките бавно доближават.

Ръцете си към тях протягам,

но после потъват в дълбочината.

Очите ми бавно поглъщат тайнствеността

и забравям каква съм била?

Ако някога в някой друг живот

съм те лъгала, то прости ми сега!

В пепел превърнах душата си.

По този път от камъни

взех пръст от тази земя

и отново ще се възроди любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...