18.05.2022 г., 20:42 ч.

В този свят... 

  Поезия
672 3 6

Аз живея в някаква странна и чужда Земя.

Зазидана в тъмната пазва на тъжно махало.

Всеки друм в този свят е без изход и вход
и с ръждиви табели по всички завои – наляво.

 

Всеки влюбен заспива без ласка във този живот.

Даже не знае дали е блажен, презрян или грешен.

Тук Любовта е със плът на човешка омраза,
с мръсни сиви коси и с петна от проказа.

 

В този свят твърде често мирише на страх.

На пот, горделивост... На подлост, на грях...

Тук Земята ранена се клати. И прилича на сал.

Подхвърлена, празна... в един ледовит океан.


Светлината ви нося във шепи – Да видите!

И в мъглата, раните нови пак ще целувам.

Нека хвърлим пръстта в нозе на трънливите.

Колко пъти ще трябва, вместо вас да умирам...                                                                      

 

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпращам една топла, стопроцентова усмивка!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Думи, които изпълват Душите ни и карат Сърцето да се усмихне...
    Благодарности за Отзива!
  • Много ми допадна!
    Благодаря ти!
    Заради сериозността, с която е наситено!
  • Болезнена Истина...за жалост!
    Добре е да се огледаме дали сме в Пътя си...
    Дали вървим след Душата си...
    Благодаря за Вниманието и Отзива!
    Прекрасен ден от мен!
  • Да, живеем в свят който много малко използва добротата и човек се чувства по начин, който много добре си описала, в това хубаво стихотворение! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??