В този свят...
Аз живея в някаква странна и чужда Земя.
Зазидана в тъмната пазва на тъжно махало.
Всеки друм в този свят е без изход и вход
и с ръждиви табели по всички завои – наляво.
Всеки влюбен заспива без ласка във този живот.
Даже не знае дали е блажен, презрян или грешен.
Тук Любовта е със плът на човешка омраза,
с мръсни сиви коси и с петна от проказа.
В този свят твърде често мирише на страх.
На пот, горделивост... На подлост, на грях...
Тук Земята ранена се клати. И прилича на сал.
Подхвърлена, празна... в един ледовит океан.
Светлината ви нося във шепи – Да видите!
И в мъглата, раните нови пак ще целувам.
Нека хвърлим пръстта в нозе на трънливите.
Колко пъти ще трябва, вместо вас да умирам...
© Василена Костова All rights reserved.
