Вътрешният Гонг
Аз пиша, когато мечтите летят,
когато сърцето бълбука
като лятно поточе.
Пиша, когато звездите шептят,
като струна на арфа
леко ранена.
Пиша и клетките в мене трептят,
като гонг
от династия Хан.
Пиша и думите в мене горят
като лумнала клада
за Орлеанската дева.
Пиша, картини пред поглед пълзят
като пътешествие
с новия Baltic Express.
Пърхат, жужат, а нявга ехтят
като черошово топче
в гърдите балкански.
Дума, след дума се някак редят
като точици
на петолиние.
Почват пред погледа да ми блестят
като звездите
покрили ноща...
Блещукат... преливат... туптят...
Звездите заспиват...
Идва денят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
