Вътрешният Гонг
Аз пиша, когато мечтите летят,
когато сърцето бълбука
като лятно поточе.
Пиша, когато звездите шептят,
като струна на арфа
леко ранена.
Пиша и клетките в мене трептят,
като гонг
от династия Хан.
Пиша и думите в мене горят
като лумнала клада
за Орлеанската дева.
Пиша, картини пред поглед пълзят
като пътешествие
с новия Baltic Express.
Пърхат, жужат, а нявга ехтят
като черошово топче
в гърдите балкански.
Дума, след дума се някак редят
като точици
на петолиние.
Почват пред погледа да ми блестят
като звездите
покрили ноща...
Блещукат... преливат... туптят...
Звездите заспиват...
Идва денят...
© Кремена Арменчева All rights reserved. ✍️ No AI Used