s7r (Валери Шуманов)
256 444
21.12.2007 г., 12:21 ч.

В трето лице 

  Поезия
588 0 6
Той е сам и тъй му е студено.
Навън е есен и дъждът вали.
Сърцето бие в него наранено.
Вали и в мъжките очи.
А казват, че си има всичко.
Казват, че върти света.
И в думите, които той изрича,
не се открива капчица лъжа.
А стои сега отвънка на дъжда.
И навежда поглед от безсилие.
И сред тишината на града
представата му за света отива си.
В ръката му - една червена роза,
красиво цвете, знаете, с бодли.
И яд го е, че туй едничко нещо, Боже,
няма на кого да подари...
Цветовете й започва да откъсва,
а стъблото хвърля - ненужно му е то,
да можеше от раз да ги разпръсне -
това прекрасно би било.
"Какво от туй?" като се замислиш.
Шепа розови цветя.
И едно откъснато стъбло, което
се дави вече във дъжда.
Но тази роза е за нея.
От миналото му една жена.
И не, че още я обича -
просто не познава друга, да.
Но сега я няма, а пред него -
куп окапали листа.
И той заравя мигновено
розата с откъснати цветя.
"Все някоя ще я намери." -
си казва и заспива под дъжда.
А ветровете, тъй студени,
зариват розата му със листа...
А казват инак, че си имал всичко.
Казват, че върти света.
Уви, това не значи нищо.
Оставете го да страда под дъжда...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искаш страданието, цялото ти давам, наслади му се, обикни го, когато ти писне, стисни му ръката, кажи му сбогом и живей отново.

    А за творбата какво да кажа, няма да те хваля, но много добре подготвена.
  • За автора става въпрос за съжаление...
  • Много хубаво ,Валери!Дано като е в трето лице, да не става дума за автора.Защото ти желая да намериш любовта!!
  • Тъжно,и все пак пълно с много любов.Прекрасно е
  • Наисстина пишеш мъдро...Поздравления!
  • Страшно нещо е самотата !
    Пишеш мъдро и зряло момче!
    Браво от мен!
Предложения
: ??:??