В трето лице
Той е сам и тъй му е студено.
Навън е есен и дъждът вали.
Сърцето бие в него наранено.
Вали и в мъжките очи.
А казват, че си има всичко.
Казват, че върти света.
И в думите, които той изрича,
не се открива капчица лъжа.
А стои сега отвънка на дъжда.
И навежда поглед от безсилие.
И сред тишината на града
представата му за света отива си.
В ръката му - една червена роза,
красиво цвете, знаете, с бодли.
И яд го е, че туй едничко нещо, Боже,
няма на кого да подари...
Цветовете й започва да откъсва,
а стъблото хвърля - ненужно му е то,
да можеше от раз да ги разпръсне -
това прекрасно би било.
"Какво от туй?" като се замислиш.
Шепа розови цветя.
И едно откъснато стъбло, което
се дави вече във дъжда.
Но тази роза е за нея.
От миналото му една жена.
И не, че още я обича -
просто не познава друга, да.
Но сега я няма, а пред него -
куп окапали листа.
И той заравя мигновено
розата с откъснати цветя.
"Все някоя ще я намери." -
си казва и заспива под дъжда.
А ветровете, тъй студени,
зариват розата му със листа...
А казват инак, че си имал всичко.
Казват, че върти света.
Уви, това не значи нищо.
Оставете го да страда под дъжда...
Навън е есен и дъждът вали.
Сърцето бие в него наранено.
Вали и в мъжките очи.
А казват, че си има всичко.
Казват, че върти света.
И в думите, които той изрича,
не се открива капчица лъжа.
А стои сега отвънка на дъжда.
И навежда поглед от безсилие.
И сред тишината на града
представата му за света отива си.
В ръката му - една червена роза,
красиво цвете, знаете, с бодли.
И яд го е, че туй едничко нещо, Боже,
няма на кого да подари...
Цветовете й започва да откъсва,
а стъблото хвърля - ненужно му е то,
да можеше от раз да ги разпръсне -
това прекрасно би било.
"Какво от туй?" като се замислиш.
Шепа розови цветя.
И едно откъснато стъбло, което
се дави вече във дъжда.
Но тази роза е за нея.
От миналото му една жена.
И не, че още я обича -
просто не познава друга, да.
Но сега я няма, а пред него -
куп окапали листа.
И той заравя мигновено
розата с откъснати цветя.
"Все някоя ще я намери." -
си казва и заспива под дъжда.
А ветровете, тъй студени,
зариват розата му със листа...
А казват инак, че си имал всичко.
Казват, че върти света.
Уви, това не значи нищо.
Оставете го да страда под дъжда...
© Валери Шуманов All rights reserved.
