В твоя поглед езерно-дълбок...
В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой
кръвожаден бог
с теб се гаври
и не знае милост.
Колко горест
е стаена там –
в твоите очи
на самодива.
Твоят поглед
е достоен храм,
в който се от страст
и скръб опивам.
Аз те любя,
заради това
че си страдала
сама в безброя.
Исках с нежни,
искрени слова
да спася с любов
душата твоя.
Но къде ли
съгреших?! Не знам.
Нека прокълнат
да бъда в ада!
Затова, че
срутих всеки храм,
нека да горя,
пълзя и страдам!...
В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой
кръвожаден бог
с теб се гаври
и не знае милост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
